Снимката е от http://trifonovland.zoohit.bg/page.php?n=62670&SiteID=692
Тя точно беше започнала да слуша. Е, не с двете уши, но поне едното вкарваше в обръщение. И трябваше да я заведем на хотел за кучета. Сърцето ми се късаше. След като я оставих там, съм се разплакала поне 19 пъти само за следващите няколко часа. Бях ужасно притеснена.
Много дълго време подбирах хотелите. Спрях се на такъв, който предлагаше услугата да вземе и да върне кучето до дома, в който мъниците не бяха в клетки, а в стаи, нормално мебелирани. Реших, че така ще й е по-добре. Не ми се искаше за нищо на света да я поставям в клетка и да върне предишните й спомени. Знам, че хората в приюта са я гледали добре, но предполагам, че й е било стресов период, след като адаптацията й беше толкова трудна. Чак три месеца след като я взехме, ни позволи да й галим коремчето. А за нас това събитие беше голяма радост.
Отплеснах се. Идеше реч за хотела. Другият плюс в него беше опцията да виждаме малката на камери. Това обаче не се случи, макар да позвъних на човека много пъти и му казах, че ще спра да го тормозя, когато ми активира камерите.
Активираха само една - на двора. И стоях и гледах как един бигъл се побърка да лае.
Но макар всичките ми притеснения, кучето беше гледано добре. И много ми олекна, когато си я прибрахме. Явно хората си разбират от работата и е добре да им се има малко повече доверие. Все пак нямах и голям избор. След на мен, на никой друг нямах доверие, че ще ми я гледа добре. В никакъв случай пък да натоваря приятели. А и не искам да им създавам проблеми, трънче в гащите, каквато е малката.
Така че, ако ви се наложи, не се притеснявайте много-много. Това е стрес за кучето, стрес е и за вас, но е по-добре, отколкото да го оставите някъде само или да го обвинявате, че не сте могли да свършите тази толкова важна задача за вас, защото то ви е било в тежест.
И винаги с обич за кучето!
