неделя, 18 септември 2011 г.

Колко е трудно да си регистрираш кучето!

Като съвестен гражданин, реших и аз да изпълнят този дълг и да регистрирам малката госпожичка в общината. Но това се оказа неизпълнима задача, защото никой не знае и каква е самата процедура. В Общината на гише 5 ми дадоха документи да попълня, като дамите нямаха и представа какво трябва да съдържат те, а от гише 6 ме информираха, че според новата Наредба на Столична община, която вече е влезнала в сила, кучетата не се регистрират в общината, я при ветеринарен лекар. Само преди два дни по новините из всички национални телевизии казаха съвсем друго, а и това малко противоречи на закона, което не е прецедент в нашата история. Когато казах на господина, че неговите колеги общинари правят проверки и глобяват собствениците на кучета, които нямат регистрация в общината, той ми заяви, че трябвало да им обясня, че нямат право да ме глобят. Те само това и чакат - някой да им каже, че нямат право...
Следващата стъпка, която предприехме по дългия път към регистрацията, ни отведе в най-близкия ветеринарен кабинет. Там хората са изключително любезни и ти обясняват всички. Но и те не бяха чували за тази нова наредба. Според тях, щом в паспорта на кучето ми има всички задължителни манипулации - всички ваксини, обезпаразитявания и чипиране, нямали основание да ме глобят от общината. Но как тогава да се плаща данък, като щом няма единна информационна база, те няма и как да ме водят на отчет дали си плащам тези 24 - 26 лева годишно.
И този параграф от законодателството ни на нищо не прилича.
Някой друг срещал ли се е с този проблем?

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Защо...



Всъщност започнах този блог, защото ми беше трудно. Побърквах се от притеснение, когато взехме кучето и на нея започнаха да й се случват всякакви неща - имаше стомашни проблеми, появиха се петна по кожата, хапваше тайно по някое и друго ако, пишкаше в апартамента, криеше се под масата и лаеше ожесточено всички. Не знаехме какво да правим, затова се консултирахме с лекари, със специалисти по дресировка на кучета, със собственици на палета - на живо и в нета. От всички неща започвах да се притеснявам още повече. Дори по една тема стопаните не бяха на абсолютно еднаква позиция - от това дали трябва да се ядат кокали, дали трябва да се почистват зъбите на кучето, за кастрацията...
Във форуми четях: "-Акито на кучето ми е рядко." "-Евтаназия!"; "-Кучето ми се въргаля в мърша.""-О, това е много страшно - евтаназия!"; "-Кучето ми лае.""-Ама как може така?Евтаназия!". Бях се побъркала.
И докато се психясвахме от писаниците и коментарите, започнахме малко по малко да преминаваме през различните етапи и да се справяме с проблемите. И много други са като нас. Затова искам тук да споделям през какво минаваме ние, а може и така да помогнем на някой гол и бос в отглеждането на палета, както съм и аз.