четвъртък, 8 септември 2011 г.

Защо...



Всъщност започнах този блог, защото ми беше трудно. Побърквах се от притеснение, когато взехме кучето и на нея започнаха да й се случват всякакви неща - имаше стомашни проблеми, появиха се петна по кожата, хапваше тайно по някое и друго ако, пишкаше в апартамента, криеше се под масата и лаеше ожесточено всички. Не знаехме какво да правим, затова се консултирахме с лекари, със специалисти по дресировка на кучета, със собственици на палета - на живо и в нета. От всички неща започвах да се притеснявам още повече. Дори по една тема стопаните не бяха на абсолютно еднаква позиция - от това дали трябва да се ядат кокали, дали трябва да се почистват зъбите на кучето, за кастрацията...
Във форуми четях: "-Акито на кучето ми е рядко." "-Евтаназия!"; "-Кучето ми се въргаля в мърша.""-О, това е много страшно - евтаназия!"; "-Кучето ми лае.""-Ама как може така?Евтаназия!". Бях се побъркала.
И докато се психясвахме от писаниците и коментарите, започнахме малко по малко да преминаваме през различните етапи и да се справяме с проблемите. И много други са като нас. Затова искам тук да споделям през какво минаваме ние, а може и така да помогнем на някой гол и бос в отглеждането на палета, както съм и аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар